Рицарският „Орден на Христос“
През XII и XIII век рицарите на Ордена на тамплиерите били главната военна мощ на португалските крале по време на Реконкистата – освобождението на Иберийския полуостров от мюсюлманите. В премия за извоюваните победи те получавали големи земи и политическа власт. Така тамплиерите се трансформирали в сериозна част от държавния уред. Замъците, църквите и селищата под тяхна отбрана процъфтявали.
Но в 1307 година папа Климент V и френският крал Филип IV Хубави се пробвали да унищожат този богат и мощен медал заради неговата скрито антихристиянска активност. Папата заповядал на всички крале в Западна Европа да разтурят филиалите на ордена и да хвърлят тамплиерите в тъмниците.
Това сложило португалският крал дон Диниш І в изключително сложна и деликатна обстановка. Да разтури филиала на ордена в Португалия означавало просто да остави страната си без войска и администрация.
Кралят почнал договаряния с папата, както и със идващия – Йоан ХХІІ. Накрая, през 1319 година бил реализиран компромис. Както гласяла папската заповед, португалският филиал на Ордена на тамплиерите бил разрушен. Била основана нова организация – Орден на Христос, в който влезнали някогашните тамплиери с всичките им крепости, замъци и имения. Или, казано по-разбираемо: португалският филиал на Ордена на тамплиерите просто бил преименуван на Орден на Христос. Това станало на 15 март 1319 година
Нас, хората от ХХ век в Източна Европа, такива тънки политически игри не би трявало да ни учудват: нали сами бяхме очевидци на сходни превъплъщения на политически организации. Така, както гласи известната поговорка: „ Всичко се трансформирало, с цел да остане същото “.
Пръв Велик магистър на новия медал бил дон Жил Мартинш (упр. 1319-1321), до тогава член на рицарския медал „ Авиш “. За нравствен началник бил избран абатът на огромния манастир „ Санта Мария “ в град Алкобаса.
Първоначално резиденция на новия медал станал замъкът Кащру Марим в региона Алгарве, Южна Португалия. След това щабът му още веднъж се преместил в замъка Томар, където в миналото се намирала и резиденцията на тамплиерите. Там почнал градежът на големия Манастир на Христос.
От рицарите се изисквало да съблюдават познатите тамплиерски клетви за беднотия и безбрачие; само че се появило и ново условие – послушание на краля, което не съществувало в устава на тамплиерите.
След окончателното привършване на Реконкистата в Португалия, което изпреварило края й в Испания през 1492 година, рицарите на Христос останали без работа и заплашвали да се трансфорат в тежест за страната.
Инфантът Енрике (принц Хенри Мореплавателят, 1394-1460) насочил силата им против мюсюлманските владетели в Северна Африка. Там през 1415 година била превзета крепостта Сеута; също така, инфантът задължил търговците да заплащат такса от всички импортирани африкански артикули в интерес на Ордена. Тези средства били употребявани за градежа на манастира на територията на замъка Томар. През 1420 година инфантът Енрике станал Велик магистър на Ордена на Христос и бил на този пост до гибелта си през 1460 година
Рицарите на Ордена на Христос останали вечно в историята като уредници и изпълнители на Великите географски открития. Картите на експедициите, чертаенето на маршрутите и цялата организация на плаванията се правили в новия Манастир на Христос в замъка Томар, където инфантът Енрике прекарал 40 години.
Всички фамозни португалски мореплаватели от ХV и ХVІ век: откривателите на Западния бряг на Африка, Бартоломеу Диаш – откривателят на нос Добра вяра, Вашку да Гама – откривателят на морския път към Индия, херцог Афонсу де Албукерке – завоевателят на индийската част от Португалската колониална империя, Педру Кабрал – откривателят на Бразилия, били рицари на Ордена на Христос.
Затова и върху платната на португалските кораби бил изрисуван аленият кръст на Ордена на Христос – тази традиция била подета по-късно и от испанските мореплаватели. Самият Христофор Колумб бил женен за племенница на член на Ордена на Христос, доближен на инфанта Енрике. Една много известна догадка гласи, че точно от него бил взел картата, употребена по време на пътешествието му към Америка.
Разбира се, тази дейна пътешественическа и комерсиална активност мъчно се съчетавала с остатъците от средновековния монашеско-рицарски жанр на живот. Много от членовете на Ордена съжителствали с дами, което предиздвикало папа Александър Борджия да размени обетите за безбрачие и беднотия просто с условие за брачна честност и внасяне на избрана част от приходите на рицаря в държавната хазна.
След инфанта Енрике се открила традиция Велик магистър на Ордена на Христос по право да бъде португалският престолонаследник. Крал дон Мануел І (упр. 1495-1521) се постарал да откри още по-пълен надзор върху Ордена. Неговият правоприемник, дон Жоао III, оповестил поста на Велик магистър за унаследен и непокътнат за кралете на Португалия.
През 1834 година Орденът на Христос бил закрит. Възстановили го в 1918 година към този момент като гражданска премия за заслуги пред португалската страна. Той има 5 степени: джентълмен (дама), формален, комендадор, огромен формален и огромен кръст.
Днес Велик магистър на Ордена на Христос, както и на всички тогавашни португалски рицарски ордени, по право е Президентът на Португалия.
